Различните подходи в астрологията

Вчера започнах един кратък семинар за синтез на натална карта. Организира се от The Faculty of Astrological Studies (https://www.astrology.org.uk/). Оказа се, че Факултетът работи с различна система от тази, с която аз съм била запозната досега. Например, те отчитат някои минорни аспекти, работят с равнодомна система, отчитат Хирон, транссатурновите планети ги разглеждат като съгосподари на знаците, но не отчитат екзалтация, падение и заточение при тях, а аспектите помеджу им се смятат за маловажни, защото са поколенчески. Също така, беше уточнено, че есенциалните слабости на планетите не се приемат толкова драматично в психологическата астрология. Планетата се счита, че е в дома, в който се намира, даже и да е близо до границите на следващия дом.

На тренинга за консултантски умения, на който лекторите (Kay Taylor and Moon Zlotnick) практикуваха еволюционна астрология, се обръщаше внимание на Хирон, както и за Церера толкова, колкото и на планетите в картата (https://www.opaastrology.org/annual-retreat/peer-group-work/consulting-skills).

В предишния курс, който завърших, по хорарна астрология (https://www.sta.co/horary/), като господари на знаците се отчитат само планетите от септенера (до Сатурн), а транссатурновите – само ако имат специална роля. Есенциалните достойнства и слабости на планетите (по таблицата на Птолемей) са много важни за анализ на ситуацията и получаването на точен отговор на зададения въпрос. Хирон изобщо не фигурира там. Разглеждат се само основните аспекти, минорните не са от значение. Работеше се с домовата система на Региомонтанус. Планета на 5 градуса преди ръба на следващия дом, се счита, че е в следващия дом. Аналогично е в елективната астрология, която определя подходящите дни за дадено събитие.

Според Дебора Холдинг, основател на курса по хорарна астрология, ако нещо е важно, то ще се види и при използване само на основните сигнификатори и аспекти. Добавянето на допълнителни елементи, според нея, би могло да добави допълнителни детайли, но не би могло да укаже събития, които не са показани от главните сигнификатори. Звучи логично. Обаче, от Факултета обърнаха внимание например на аспектна фигура, образуваща се с помощта на минорни аспекти, между планети, които иначе нямат връзка помежду си. И това звучи логично.

В класическата астрология, която карах при Слави Митрев (https://astrologyforall.eu/), Хирон изобщо го няма, минорните аспекти са споменавани, но не им е обръщано внимание при анализа. Господарите на знаците бяха определяни според модерната астрология, а старите господари не се считаха за еднакво важни с модерните. Работеще се с домовата система на Плацидус. Планетата се счита, че е в дома, в който се намира, даже и да е близо до границите на следващия дом.

Преди няколко месеца ме обърка много различният подход на различните школи и различните учители. Сега смятам, че по-скоро всеки си има своето място. Предполагам, е вярна мисълта, която срещнах скоро, че хороскопът е като холограма и , независимо от различните подходи, главните теми винаги се виждат. В същото време приемам, че в психологическата астрология есенциалните слабости не се разглеждат като сериозно отслабване на планетите. Ако някой има Марс в Рак (което по принцип се смята за слабо положение), няма нищо лошо – просто този човек действа по Рачешки и, ако се съотнесе към цяла карта, най-вероятно този начин на действие е в хармония с цялостната личност. Същевременно, ако в хорарна карта Марс обозначава питащия и е в Рак във въпрос за здраве например, това би означавало, че човекът не е в добро състояние и слабостта на планетата не може да бъде пренебрегната.

Всъщност, сега ми се струва забавно, че трябва да се прилагат различни подходи, според целта на съставяне на картата. Важно е обаче астрологът да е информиран за това и да използва подходящ инструмент при изготвяне на всеки конкретен анализ. Иначе има риск да се опита да завие гайка с чук 🙂