Защо са нужни кризите?

anonymous barefooted melancholic woman embracing knees on floor

Известно е схващането, че човек тръгва по духовен път, когато е преживял кризи в личния си живот. Говори се дори, че болката и кризите са нужни, нещо като изпитания за това дали човек е годен да тръгне по духовния път или не.

Току що бях оналйн на астрологическа конференция. Последният лектор бе Кей Тейлър, която беше много вдъхновяваща и ме доведе до прозрение защо са нужни болките и кризите.

Кей разказа как именно неволите, трудностите, болката и кризите са я довели до коренно нови разбирания. И тогава ме озари мисълта, че кризите ни правят по-човечни. Колкото и да разбираме болката на другите, ако не сме преживели същата болка лично, не можем наистина да бъдем състрадателни и разбиращи. Личното преживяване променя човека.

Да вземем за пример съвременното разбиране за полове и сексуалност. Моето лично впечатление е, че хората в България като цяло са доста нетолерантни по този въпрос. Ако гледаш дискусия за това по телевизията, може спокойно да философстваш накъде е тръгнал този свят. Ако обаче в един момент детето ти заяви, че има идентичност, различна от общоприетите полове и роли, нещата стават съвсем различни. Защо? Защото каквито и възгледи да имаш, целта ти е преди всичко да запазиш контакта с детето си. Защото, ако поставиш възгледите си над връзката с детето, ще го изгубиш.

Покрай детето си малко по малко започваш да опознаваш една общност, на която си гледал арогантно и пренебрежително. Това, от своя страна, те прави чувствителен към хора с проблеми в идентичността и ако при теб дойде такъв клиент, ти ще можеш да проявиш разбиране и състрадание, които са нужни, за да можеш да му помогнеш.

Ако си живял на ръба на оцеляването известно време, когато си стъпиш на краката и развиеш собствен бизнес, може личното преживяване на бедност да те тласне да разработиш система за отстъпки, за да може твоите услуги да са по-достъпни за хората.

Големите кризи в живота обикновено се свързват с транзити на тежките планети или прогресии. Всяко нещо идва при нас в точно определено време. За да ни направят по-добри и човечни. За да ни подготвят за духовния път и да ни помогнат да поемем по него.

Разбира се, за да постигнем това, е нужно да искаме да разберем защо кризите ни се случват и да сме готови да се променим. Хвърляйки вината върху другите хора или обстоятелствата, няма да ни промени. Само осъзнаването на необходимостта от вътрешна промяна и извършването на тази промяна подпомага развитието на личността ни.

%d bloggers like this: